Емелин бе противоположност на по-голямата си сестра. Не се вълнуваше от оръжията, а предпочиташе да прекарва времето си в четене и танци. Можеше с часове да седи сгушена д огнището и да чете историите за Империята на Гискарите и за Стара Валирия. В историите, които оживяваха от пожълтелите страници успяваше да изгуби себе си и да се отърси от идеята, че е сгодена от дете. Понякога тоа я вълнуваше, друг път я плашеше ужасно много, особено това, че не беше виждала годеника си. Опасяваше се да не се окаже някой жесток лорд, при когото да се чувства като затворник. Често през главата й минаваха какви ли не мисли за него, докат един ден не бе чула родителите си да говорят за предстоящата среща на родителите й с него и тогава Емелин разбра, че това бе нейният шанс. Скри се сред свитата на родителите си, облечена като прислужница и пое на път заедно с тях. Успя да го зърне за кратко в Уинтърфел и за младата лейди Мормонт сякаш всичко спря в този момент. Ако знаеше какво е любов, вероятно щеше да разбере, че след този един поглед този непознат лорд се намести в сърцето й. Дълго мислеше за него след това. Беше сигурна, че когато го види страховете й ще изчезнат, но вместо това други се загнездиха в мислите й - дали тя беше достатъчно добра за него? Дали той щеше да се почувства по същия начин, когато видеше нея? Вероятността да не я хареса започна да я плаши повече от това да се окаже някой жесток човек. След молбите, отправени към сестра й, Лиана се бе съгласила да я вземе със себе си в Уинтърфел, за да може да срещне отблизо северния принц.