йовин Старк. Красиво име, за още по-красивата си притежателка. Бе дете на лятото. Роди се под нежните лъчи на слънцето, в уханията на рози и в сълзите на природата. Бе толкова крехка и нежна като малка порцеланова кукла. Взела бе тъмните коси на баща си, характерни за северняците, а от майка си бе откраднала сапфиреносините очи, в които се прокрадваше нещо диво и необуздано. Макар и да носеше името Старк, тя не бе пригодена за суровия нрав на Севера. Не бе наседила борбения дух нито вродения талант да върти меч, за да осигури собственото си оцеляване. Именно поради тази причина, Мерея бе отпратила единствената си дъщеря на юг, в топлите земи на Есос, където Ейовин щеше да прекара по-голямата част от житейския си път.
Пустинна вълчица - така я зовеше дядо ѝ, лордът на Браавос. Имаше нещо екзотично в нея, неприсъщо за Запада или пък за Юга. Разцъфваше като пъпка цвят с всеки изминал ден. Цялото ѝ същество ликуваше от ласките на жаркото есоско слънце, което бе дарило кожата ѝ с деликатен загар, характерен предимно за местните. Кичеше малката си фигура с разноцветни платове от Тирош, кои от кои по-фини и по-красиви. Небцето си пък глезеше с фейхоа, питахая, кивано и всякакви подобни вкусотии от далечния Мир, а когато дядо ѝ не гледаше - и с прочутото дорнско вино. През прохладните нощи се радваше на компанията на компаньонки от Лис, които я учеха как да движи тялото си сластно в омайни танци. Живееше охолно като истинска принцеса, ала всяка една приказка имаше своя край. Бе достигнала възраст, в която отговорностите все повече натежаваха върху плещите ѝ. Снегът на север бе потънал в дебрите на земята и дългата зима бе към своя край. Време бе вълчицата да се завърне в глутницата си.