Дорн не мразеше своите копелета, за Дорн те бяха деца на една истинска страст, затова тук не те гледаха с презрителен поглед, особено ако беше копеле на краля. Елия беше именно такава - първото, най-голямо дете на крал Нимор Мартел, появила се на този свят още по времето на царуването на покойната му майка. Връзката му с майката на Елия беше още млада, необуздана, а той едва ли беше готов за това, което щеше да му поднесе животът така скоро.
Беше срещнал майка й из земите на Есос. Тя беше млада, красива, с екзотична външност, чийто бронзов загар блестеше като сатен, а допирът до който бе като кадифе. Не беше трудно човек да я пожелае, но беше трудно да се влюби в нея. Характерът й бе твърде див, свободолюбив и темпераментен. Пътят й идваше отдалеч, историята й също. Родена в Соториос, като дъщеря на пират, тя нямало с какво да се гордее. Майка й починала по време на раждането, а баща й бил принуден да я отглежда в открито море измежду плячкосванията на търговки кораби. Корабът се превърнал в неин дом, а пиратите под командването на баща й – в нейно семейство. И макар да беше безпощаден пират, готов на всичко за пари и слава из моретата, той знаеше, че не това беше правилният начин да отгледа дъщеря си. Смътно си спомняше когато я остави на брега, макар и да беше на десет години. Страхът й паниката се опитваха да изтрият този спомен. В съзнанието й обаче ясно можеше да си спомни думите му, които се бяха запечатили. Вярваше в нея и в това, че тя щеше да се превърне в нещо повече от него. Остави я с предостатъчно злато, за да може да оцелее, да пътува, да открие своето място.
Когато бъдещият крал я срещна, беше лечителка. Лесно човек можеше да си помисли, че продава себе си, но противно на очакванията младата госпожица имаше знания, които й помагаха, за да води един приличен живот. Въпреки привидната й спокойна натура, дивото в нея живееше, онази свобода, която моретата притежаваха беше в душата й. Дали беше истинска любов, едва ли някой вече помнеше. Бяха млади, водени от страст, но това, че я взе със себе си подсказваше за някакви чувства, които вероятно е изпитвал към майка й. Когато Елия се роди, майка й изчезна безследно. Никой не знаеше дали е била отвлечена, убита, или просто избягала, но Нимор Мартел остана с едно беззащитно бебе в ръцете си. Върна се в Дорн с невръстната си дъщеря, а след кратък размисъл от страна на майка му, бе решено на детето да не бъде дадено името Мартел, за да не пречи на бъдещите законни наследници. Макар непризната, тя никога не бе лишена от нищо. Живееше живота на принцеса и имаше свободата на копеле.