Ана беше отговорно и умно момиче още от дете.
Беше научена да се гордее с произхода и името си. Още щом се научи да чете, първото, което потърси, бе историята на рода си. Бе чувала разкази за величието им, но не ги смяташе за достатъчни, искаше да разбере всичко. Четеше с интерес за великите крале, кралици и лордове Лаистър. Вдъхновяваше се от тях и мислеше колко горди би могла да ги направи един ден. Само, ако можеха да я видят.
С годините започна да учи чужди езици. Интересуваше се от далечни страни, от билки, лекове, от стратегиите, които може да използва в битка. Въпреки, че тя не беше боец. Това беше едно от малкото качества, които не бе наследила от предците си. Но въпреки всичко Анарис бе принцеса и като такава трябваше да се грижи по всякакъв възможен начин за своя народ. А книгите и умът й бяха нейните оръжия.
Виждайки потенциала на принцесата, Лорен едновременно се гордееше и страхуваше, че това ще отведе най-малката му дъщеря до далечни земи. Далеч от него. Горещата й, буйна кръв, караше Ана да се вълнува повече, отколкото подобава на една принцеса, когато ставаше въпрос за пътешествия и опознаване на нови земи. Беше нетърпелива да пътува и да опознава света около себе си, но и се стараеше това да не попречи на отговорностите й.
Опознавайки заобикалящия я свят, тя опознаваше и себе си по-добре, както и мястото си в него. Осъзнаваше красотата, която притежава, но знаеше, че не може да разчита само на това, затова се научи да бъде прекрасен събеседник. Омайваше с думи и провокираше само с поглед.