celaena blackmont / thalia saxon

"Какво би станало, ако този за когото се мислиш не си ти?"
"Кой си?", "Какво си?"
"Какво искаш и желаеш наистина?"
Толкова много въпроси, но дали отговорите им можеха да бъдат и толкова лесни, колкото е да ги зададеш.  Може би просто трябва да погледнеш отражението си в огледалото и всичко ще се изясни... може би
"Аз съм теб, Лия"
"И ти си мен... само, че още не го знаеш или просто не искаш да го повярваш, въпреки че винаги съм била с теб"
Аз съм оригиналната и истинска Селена. Момичето,  което винаги е имало леки проблеми с психиката и се мислеше за две различни червенокоски - една добра и една не чак толкова. Момичето, което още от малко непрестанно се забъркваше в неприятности и което си мислеше, че спокойно може да бъде Кралица на Вселената и което обичаше да се забавлява по най-различни начини, някои които дори не са за споменаване. Момичето, което заради ината си и разбиранията си, че всичко в живота е просто една игра, в която няма как да има друг победител освен самата нея сега се беше оказала затворничка в собственото си тяло. И ако в това нямаше някаква странна нотка на ирония. Можех да имам всичко, скъпа моя, но ти се появи. Ти се появи и обърква всичките ми планове.
Сега двете сме едно. Едно, което няма нищо общо по между си.
Едно, което си прилича само по отражението в огледалато.
Едно, което никога няма да се събере заедно и да бъде нормално.
Явно съдбата си играе с мен и ме наказва за всичко, което правех преди. Но нима заслужавам точно това? Какво мислиш, Лия? Заслужавам ли го? Заслужавам ли да деля живота си и тялото с теб? След като се мислех за велика и че светът ми принадлежи. След като се чудих как повече да наранявам хората около мен, макар и понякога неволно. За това че колкото повече получавах, толкова повече желаех и с две думи исках всичко. За това че тъкмо, когато си мислех че животът няма как да е по-прекрасен и открих най-важният човек за мен, провалих всичко и то по-толкова глупав начин. Все едно наистина бях теб в онзи момент, Лия. И ето сега вместо всички да виждат мен - красивата, забавна, умна, независима и проблематична Селена, виждат и теб, Лия.
Моето друго глупаво, наивно и сладко Аз, което толкова мразех и което вярва в доброто и в приказките, което не знае как да се забавлява, но за сметка на това се опитва да намери всичко добро в човека отсреща, което вярва на всички и всичко, което е като малка заблудена нежна птичка в жестокия заобикалящ свят. Което всички използват като играчка, но и което няма никакъв проблем с това. Това което живее в свой собствен измислен фантастичен свят. Което си мисли че всички са ѝ приятели, но винаги свършва наранено. Това, което винаги има нужда от спасяване. Това, което винаги е имало въображаеми приятели, с които пътува из времето и пространството. Което вярва че всички тези измислици са всъщност самата реалност. Това, което е толкова глупаво, че винаги се влюбва във възможно най-неподходящият човек - онзи, който ще разбива сърцето ѝ на милиарди парченца постоянно. Това, което дори и да поиска винаги ще бъде възможно най-заблудения човек, който някога се е раждал.
Не знаеш за какво говоря, нали миличка? Но скоро ще разбереш. Знам, че в моментите, когато Аз вземам надмощие над теб, го усещаш. Усещаш как ти изобщо не трябва да съществуваш. Трябва да бъдеш забравена един път завинаги. Но въпреки това все още някак си успяваш да се върнеш.
За сега.
Но смятам това да се промени, скъпа моя. Скоро никой дори няма да си спомня за теб, Лия. Момичето, чиято единствена полза е да поема вината за моите грешки, и всичката злоба и насилие, които си заслужавам, да са отредени за теб. Но ти сама си си виновна. Поне не мога да ти отрека, че си добра в това. Май това е единственият ти талант. Но скоро ще се разделиш с целия си безсмислен живот.
Повярвай ми!
И все пак знаеш че има нещо нередно в цялата ти щастлива приказка, но си твърде слаба, за да потърсиш отговорите. Нали така? Спокойно, скоро дори няма да ти се наложи. Ще намеря начин да ни отърва и двете от твоето присъствие. И ще си остана само и единствено Аз. Онази, която винаги е трябвало да бъде тук. Онази, от която никога няма да се спасиш, но която ще бъде твоят край.Винаги ще бъда онова тихо гласче в главата ти, от което няма да се измъкнеш докато си тук...
Точно както сега ти си тихото гласче в моята, на което изобщо никога няма да обърна внимание и което само ме изнервя. Ще осъзнаеш всичко - живота ни преди или по-точно моя живот и колко добре се спогаждахме двете, въпреки огромните ни различия. Може би ти ще ме промениш, Лия. Или може би, аз теб. Или може би дори ще се превърнеш в мен, което би било повече от забавно и за двете ни. Само времето ще покаже, какво ще се случи.
Дори и сега се опитваш да ме игнорираш от мислите си по толкова жалък начин, че изоббщо не очаквай да ти се получи, мила моя
Винаги ще съм с теб.
Дори и когато не го осъзнаваш.
Дори и когато те е страх от мен.
Дори и когато си толкова объркана, че съвсем се отдаваш на измислената си реалност.
"Ти си мен"
"И аз съм теб, Лия"
"Аз съм твоето друго по-хубаво Аз"
"Аз съм Селена Давина Блекмонт"