think about you
most of the time

Вайлет Редуайн бе ходещ проблем. Упорита, ината и безразсъдна, тя бе в състояние да вбеси всеки само с няколко думи. Но както трън в задника, така можеше да бъде и сдържана, когато обстоятелтвата го налагаха. Вайлет бе ценител на удоволствията, които Арбор предлагаше - островът, принадлежащ към Предела, се славеше не без причина като производител на най-добрите вина с най-изтънчен вкус от познатия свят, а ако човек знаеше къде да търси - можеше да намери много повече от алкохол. Говореше се, че именно лейди Редуайн бе насърчила отглеждането на опиумен мак, от който Арбор произвеждаше опиум, с който търгуваше успешно, но малцина смееха директно да посочат Вайлет с пръст. Първо - защото щяха да се простят с главата си и на второ място - опиумът допринасяше доста за пълната хазна на Редуайн. Находчивостта й и успешните търговски преговори, които умееше да води, не останаха незабелязана от баща й, който й повери длъжността отговорник на хазната, а Вайлет наивно повярва, че това ще й помогне да остане възможно по-дълго у дома. Никой не говореше за предстоящ годеж, затова й тя бе така спокойна. Именно поради тази причина пристигането на Веларион й дойде като гръм от ясно небе. В същия ден баща й назначи друг на нейната позиция и Вайлет почувства как всичко, за което се е борила й е отнето, само защото е жена. И виновниците бяха тези нежелани гости, идващи от земите на Таргариен за нея. Изпита чиста ненавист към всеки един от тях, макар да се държеше на положение. Когато си заминаха, с обещание Вайлет да стане част от семейството им, инатът  за пореден път се прояви. Замина с един от търговските кораби, доставящи вино и опиум към Есос и не се върна в продължение на два месеца. Когато все пак стъпи обратно на Арбор, заяви, че няма да напусне дома си и кракът й няма да се стъпи в Дрифтмарк.