Dionenla - zo LoraqAge: 19- FC: Vanja Jagnic - Daugther of the Great Master of house Loraq - Group: Free citiesКратка история.. Ударът на меч с меч се разнесе из тълпата и за миг всичко затихна. Всеки очакваше последният удар от този, уж, така напрегната битка. Миг по-късно един от огромните мъже на арената, оцветена в червено, падна в прахта. Другият вдигна двете си ръце, едната държаща меча, още оцветен с кръвта на противника, другата празна, стисната в юмрук. Извика победен вик, а цялата арена се надигна на крака. Всеки човек от простолюдието ликуваше с победителя, а елита на Мирийн наблюдаваше доволно развоя на нещата, защото арената беше прекрасното средство за забавление дори и след години прилагане на една и съща практика. Победителят се оттегли в малките стаичките под арената, където да възстанови сили и други бойци излязоха, за да дадат същата доза забава на зрителите си. А слънцето над тях започваше да пече неимоверно силно. В дни като този човек би си казал, че ще е по-умно да си стои на скрито под покрива на собственият си дом, където парещите слънчеви лъчи биха били тъй далеч, че да не горят кожата, дарявайки я с един не особено приятен червеникав тен. Но вместо да се наслаждава на нещо студено, удобно скрита в най-високите части на великата пирамида Дионенла действаше като украшение за баща си. Украшение, което никой роб, който и накити да му слагаш, което никой обречен да се бие на арената, колкото и кръв да има по-ръцете си, да може да надмине. Дион въздъхна за пореден път, но не се оттегли. Седеше на мястото си, като послушното дете, което трябваше да бъде, на една крачка зад стола на баща си и наблюдаваше боевете на арената с крайно спокойствие и стоицизъм. А зад нея можеше да дочуе шушуканията на елитарните нехранимайковци, принадлежащи към другите домове на робовладелците. Но не им обръщаше внимание, знаеше много добре, че това нямаше да е умно. Още повече, че домът на Лорак беше достатъчно голям и ужасяващ сред останалите, че да не се притеснява, че някой може да реши да ѝ съсипе спокойствието сред миризмата на кръв, вдигащият се прах и жаркото слънце. Поредният двубой приключи и се появиха новите роби, всеки украсен с различни цветни почти дрешки, да се знае на кое семейство са. Дионенла съзря и тези, които принадлежаха на нейното, но от всички само един си струваше усилията да се нарече роб. Русичките винаги са ѝ харесвали. Както и светлооките. Имаше нещо крайно интересно в тях. Като да гледаш зайче в клетка как дращи с нокти да излезе. – Прекрасна играчка, не мислиш ли Дионенла? – дочу зловещият глас на баща си, което я накара да се усмихне сладникаво, почти невинно. – Прав сте. Прекрасна несъмнено. – отвърна, но фразата беше като заучена – За жалост не се използва правилно. Като храна на тигрите ще е много по-интересна. Това накара баща ѝ да избухне в смях и да се извърти, за да я погледне. Вдигна чашата си с вино към нея, сякаш за да отпразнува нещо. Но вместо това в очите му се появиха опасни пламъчета. – Всеки ден ме радваш все повече. Сигурно, защото приличаш толкова много на мен. Ако не беше брат ти Раемон да си любимото ми дете. – след тези думи се обърна, а Дион стисна едната си ръка в юмрук, макар на лицето ѝ да беше лепната усмивката. Щом го споменава значи е време да си намери ново хоби, за да има извинение да се измъкне от града докато Раемон е в Мирийн. Отново погледна играчката. Несъмнено интересна. И тогава я осени идеята, че е време да посети нови и непознати земи. Да огледа какво предлага съседния континент и да докладва дали има и там интересни и редки екземпляри, за да може играта да продължи. Бавно се изправи и се приближи до баща си. Наведе се с грацията на котка, без дори да изгърбва гръб и тихо му подшушна идеята си. А старият Лорак се усмихна широко и облиза устни. Извъртя глава и Дион успя да усети миризмата на алкохол която се лъхаше от баща ѝ. Той постави ръка на главата ѝ и бавно я помилва, по същият начин, по който прави с домашният си любимец. И докато го правеше само с поглед се разбраха. Имаше позволението, но трябваше да донесе нова животинка на баща си, а ако бъдат и няколко още по-добре. Характер..Дионенла е всичко, което някой би си помислил като си помисли за принцеса. От погледите, та чак до начина на ходене, сякаш света е неин и всички трябва да са в краката ѝ. Начинът ѝ на говорене е прецизен и всяка дума е премислена. Рядко показва какво наистина мисли или каква емоция таи в себе си, защото винаги ще видиш усмивката на лицето ѝ, но това има за цел да ѝ даде време, за да открие предимство, за да се справи с проблема по прагматичен начин. Точно този прагматичен начин на мислене я кара да види голямата картинка и да открие несъвършенствата в другите, както и в самата нея. Говори рядко, но прави ли го е ясно и точно, за да е сигурна, че е разбрана и няма нужда да повтаря думите си. Не че някога би го направила. В повечето случай само с поглед казва всичко, което иска. Горда, арогантна, злопаметна, студена. Не се привързва към нищо и никого. Всички създания са просто играчки, средство за забавление или пък за справяне с проблемите по-бързо и по-ефективно. Доминираща не само с държание, но и с действия. Не ѝ пречи да окичи всяко нещо, което ѝ хареса на вид с окови и да го накара да лази в нозете ѝ. Дори се забавлява от гледката да смазва волята на другите. Години, гледайки как баща ѝ действа със замах що се отнася до робите са я направили такава и тя се гордее с това, което е. С жестокост, деспотично, а понякога е доза бруталност се справя със света. Начин, научила от полу-брат си Раемон, който ѝ показва истинската същност на живота всеки път когато се срещнат. Не се интересува от чувствата на другите. Любов, привързаност, нужда от мила ласка, те са непознати неща. Единствено и само собственото ѝ удоволствие има значение. Единствено виковете на наранените роби, молитвите им към боговете и към нея самата да ги пусне. Само това има значение. Извън това, няма нищо, защото не познава нищо друго. Не ѝ е показвано друго и затова не вярва, че има друг начин за взаимоотношения. Единствено използване, изхвърляне, убиване, забравяне. Макар особеността на характера си и факта, че изглежда като недостъпна садистична красавица, Дионенла всъщност е прикрит мазохист. Често се наранява, за да чувства нещо, за да усеща, че е жива, а раните лесно прикрива под ефирните рокли и смразяващите погледи.
Индекс
» Cruel and cold is the judgment of man, Cruel as winter, and cold as the snow.
» Nymor Martell| King of Dorne| 45| Oscar Isaac| taken
» Запазване на лик
» Chaos Isn't A Pit. Chaos Is A Ladder.
» ВАЖНО: Проверка на активността и ликове!
» Jaquar Martell – 24 – Prince of Dorne – Head Strategist of Sunspear – FC: Dev Patel (Non flexible ) - FREE
» be yourself; everyone else is already taken
» Отсъствия