Итън Веларион беше отраснал далеч от майчините ласки и окуражителния тон на баща си. Интересът му към корабите се проявяваше още от ранното му детство и докато останалите деца търсеха подходящо хоби, с което да накарат бащите си да се гордеят, той търсеше приключения в необятните морски води. С времето се беше превърнал не само в адмирал на флота, но и в част от него. Приемаше екипажа си като семейство, тъй като неговото собствено винаги оставаше далечно и непознато като бреговете, които твърде  рядко грабваха вниманието му. Итън беше горделив и свободолюбив, а бракът не беше от нещата, към които проявяваше каквото и да било желание. Често се намираше в компанията на красиви жени, но сякаш никоя не беше достатъчно добра, за да го накара да остане. Постоянството му се изразяваше единствено в предаността му към Таргариен и искреното му желание да им бъде от полза с корабите и уменията си.