Деон беше заченат, роден и отгледан с любов, но никога не позна тази на баща си. Кейлин му даваше цялата си обич, но липсата на баща му не оставаше незабелязана. Отнет му твърде рано, той беше едва на година, когато Данис бе убит. Майка му се беше погрижила да бъде защитен и подготвен, затова и упорито го насърчаваше да подобрява бойните си умения. Младият лорд често се хващаше да изпитва силен гняв, често без видима причина. Разказите на майка му за битките на баща му допълнително палеха влечението му. Освен влечението към оръжието, което бе наследил от баща си, Деон обичаше да чете. С годините чувството му за чест и гордост започваха да се проявяват все по-силно. Беше благодарен за свободата, която имаше и нямаше да бъде хвърлен в поредния уреден брак с жена, която не обича.