Едва ли в началото някой допускаше, че Мерея ще се приспособи толкова добре към Севера. Надеждите за съюзът със Старк бяха високи, но Мерея Рениар бе известна с нейните пословични претенции. Като единствено дете се радваше на много любов и внимание от семейството си, а това неусетно я бе превърнало в млада дама, която искаше и бе свикнала да получава всичко. Харесваше живота си в Браавос, обожаваше необятнстта на Есос и всички възможности, които предлагаше и това един ден се превърна в проблем, що родителите й осъзнаха, че да намерят перфектният кандидат за нея ще се окаже най-кошмарното изживяване, което са имали. Мерея с лека ръка отхвърляше всяко тяхно предложение без дори да обмисли варианта и да се опита да опознае всеки следващ избраник на семейството си. Когато най-сетне прие да се омъжи за господар от Юнкай, за кратко всички си отдъхнаха, докато Мерея собственоръчно не писа до годеника си, за да развали годежа, без знанието на семейството си. Това нейно действие предизвика бурна реакция в лорда, който трябваше да излекува наранената си съвест с груба сила. Седмица след разваления годеж от страна на Мерея, в дома на Рениар нахлуха наемници, избивайки всички наред. Много от стражите бяха убити, а майка й пострада тежко, преди атаката на наемниците да бъде отблъсната успешно. Дни наред животът й бе единствено в ръцете на боговете, никой не даваше надежда, че ще се оправи, а през тези мъчителни дни Мерея прекарваше време, поемайки обвиненията на баща си, който, макар тя да не искаше да признае, бе напълно прав в думите си. Дъщеря му, възползвайки се от добрината им към нея, се беше превърнала в разглезена девойка, която не мислеше за последиците. За щастие майка й се подобри, което сложи край на напрежението между Мерея и баща й. Нещата се уталожиха за няколко месеца, след които баща й погледна на запад за подходящ съпруг за дъщеря си. Като морски лорд на Браавос, можеше да предложи много на потенциални съюзници от другия континент, където се водеха значително повече битки, отколкото в по-търговски насочения есоски град. Този път Мерея прие всичко случващо се по-зряло, повлияна от нападението. Без дори да помисли за отказ, прие да отпътува за Уинтърфел заедно с баща си, за да се срещне с бъдещия си годеник. Семейството й бе наясно, че Северът бе риск, който поемат и че едва ли е място, на което Мерея щеше да се почувства по същия начин, по който се чувстваше в Есос, но тя успя да изненада всички. Инцидентът, в който едва не загуби майка си заради лекомислието си, бе оставил отпечатък дълбоко в съзнанието й. Уинтърфел бе студено място за нея, някои от хората също изглеждаха хладни към нея, но това нямаше значение, щом срещна мъжа, на когото щеше да бъде обещана. След толкова време родителите й можеха да си отдъхнат, когато най-сетне Мерея прие на драго сърце предложението от страна на Старките. След няколко месеца подготовка, стана една от тях, гордо носеща името им. Щастието на баща й бе неизмеримо, но той все пак се успя, или поне опита, да го измери в сандъци злато и двадесет кораба, с които тържествено изпрати дъщеря към суровата зима.