Животът на лейди Карстарк бе минал под клеймото на "прокълнатата лейди". Всичко започнало преди 20 години, когато в дома на Карстарк проплакали две червенокоси бебета - Леана и Деана. Раждането на Леана било безпроблемно, гласчето й донесло радост на всички и усмивка на лицето на майка им, но когато дошъл редът на сестра й, състоянието на майка им се влошило, а Деана оцеляла за нейна сметка. Тогава никой не обвинил едно невинно пеленаче, но с времето мрачните съвпадения около Деа ставали все повече. Растяла като здраво бебе, с розови пухкави бузки и изпълнена с енергия, докато близначката й линеела с всеки изминал ден. Останала все така дребна, рядко проплаквала и още по-рядко някаква руменина избивала по страните им, която да даде надежда на баща им и на семейството. След няколкомесечно боледуване, лорд Карстарк, съсипан от мъка, трябвало да погребе и детенцето си, след скорошната кончина на съпругата си, която все още не можел да преживее. Годините се нижели, Деана се преърнало в любопитно, игриво дете, което отчаяно търсело вниманието на баща си, който така и не успял да й покаже обичта, която заслужаваше. Често пъти виждаше в нея детето, заради което съпругата му се бе споминала, а лицето й му напомняше за другата дъщеря, която също не бе оцеляла. Мнозина си шушукаха, че червенокосатагодспожица е прокълната цял живот да бъде сама, вероятно наказана от боговете заради чужди грешки на някой от предците си. Майка й и близначката й бяха починали, а бащай рядко се радваше на компанията й. Тя самата не се учудваше, че хората твърдяха, че над нея тегне проклятие. Когато стана на осемнадесет години, лорд Карстарк, без да губи време, подготви годежът й за северен лорд от благородническо семейство. Всички в Кархолд бяха притаили дъх, очаквайки поредната трагедия, която щеше да сподели Деана, но за изненада на всички такава не последва. Приготовленията за сватбата се изпълняваха по график, двете семейства бяха в добри отношения, дори Деа и годеникът бяха намерили общ език и се радваха накомпанията си, макар да не можеха да нарекат това чувства. Сякаш всеки беше забравил за "прокълнатата лейди", когато ден преди сватбата долетя гарван, носещ мрачна вест. Северният лорд бе намерил смъртта си от лапите на мечка, докато ловувал. Може би всички бяха прави, вероятно наистина над главата на зимното слънце висеше черно проклятие. Деа не можеше да изтърпи погледите, които й хвърляха и откровения страх в очите на някои. Започна да си намира все повече поводи да напуска Кархолд, отдаде се на пътуване и не изглеждаше така сякаш липсваше на наплашения от нея народ на баща си.