Не можеше да затвориш птичка в клетка, била тя и златна такава. Първите дни вероятно щеше да се радва на отблясъците на лъчите, отразяващи се в златното покритие, щеше да пее, пленена от красотата на благородния метал. Потепенно песента й щеше да затихва, докато не бъде напълно погълната от депресията на това да е затворена. Златната клетка щеше да се превърне бързо в затвор, от който щеше да се опита да избяга. В началото би опитала начин да се промуши между решетките, някак да намери пътя си навън, докато не разбере, че тези усилия няма да бъдат овенчани с успех. Тогава оставаше единствено да чака края си. Да отказва храна, вода, за да ускори по-бърз процеса. Да започне да линее и да гъби яркия цвят на красивите си пера, а сетне, след месеци затвор, да падне на пода на клетката бездиханна и да се отърве.
Лейди Тъли бе като птичка, която непременно трябваше да разполага със своята свобода, която да използва във всеки удобен момент. Бе твърдоглава и непокорна - качества, които по неписано правило не трябваше да присъстват в характера на дъщеря на благородници. Тя трябваше прсто да бъде тиха и да изглежда красиво, да се учи да бродира и да води разговори, с които един ден да не омръзва на мъжа си. Катрин не бе от тези, които се научиха да бродират, но за сметка на това умът й бе остър, а езикът - хаплив. Бе се научила на изкуството на манипулациите, а преди година бе назначила и първият шпионин, който да работи за нея. Очертаваше се младата лейди да се превърне в дама, която умело да играе дворцовите игри и да може успешно да се пази от такива. Годините на безгиржна младост минаваха, а до Катрин все по-често започнаха да достигат слухове за предстоящ годеж. Кой бе толкова луд, че да планира годежът й без да  попита изобщо? Отказваше да вярва дори на шпионинът, докато един ден не се озова при вещица,  която твърдеше, че ничие бъдеще не е тайна за нея. След няколко златни монети, Катрин знаеше какво я очаква. Изведнъж всички шушукания, които чуваше придобиха смисъл, а срещу още няколко монети вещицата предложи помощта си. Лейди Тъли бе като птичка, не беше готова да бъде затворена в кафез, затова с охота прие подадената ръка, в която нямаше нищо против да положи колкото монети са нужни, за да се отърве от нежелан брак.