Хората разказват истории за мъж и две жени, опитомили дракони.
С тези дракони те превзели чест от седемте кралства във Вестерос. Старк коленичили, Хоаре умрели в битка, разумът в Ланистър се пробудил. И въпреки величието на драконовите ездачи, Мартел не склонили глава. Напротив. Направили немислимото. Отрязали главата на едно от огнедишащите същества като съобщение, че не ги е страх. Нито от Таргариените, нито от техните огнедишащи приятели.
А сега, 13 години по-късно, младите се бунтуват. Искат отново да са свободни. А най-лошото е, че старите не могат да ги вразумят.


Тринадесет години след качването на рода Таргариен на трона, Вестерос бе едно по-мирно, спокойно и богато място. Кралствата не враждуваха. Поне не видимо. Търговията не се извършваше само в земите на определено кралство. Всички разменяха блага. Икономиката се развиваше, а с това и богатството в хазната. Парите от своя страна помагаха за насърчаването на всеки един човек да се захване с някакъв занаят.
Егон Таргариен бе доволен от управлението си. Нямаше повече смърт. Макар и Мартел да отказваха да склонят глава не правеха излишни проблеми. Дори бяха успяли да сключат мирен договор. Освен преди 3 години, когато изпратиха главата на Мераксес, драконът на Ренис. Нямаше вести за нея. Бе потънала в дън земя. Опитът й да ги накара да размислят бе пълен провал, довел както до нейната смърт, така и до тази на дракона й.
Вдъхновени от непреклонността на Мартел младите наследници на преклонилите глава, водят преговори за бунт. Свалянето на тираните и връщането независимостта на всеки един дом. Бивши врагове се превръщат в съюзници. А никой не знае до къде ще доведе всичко това.