Alias Lady Dusk
representative of the Iron Bank of Braavos; secretly runs a brothel;

Елейн Сентел е дъщеря на един от най-успешните търговци из Есос, който притежавал достатъчно кораби, за да си позволи да изнася стоката си до далечните градове, както и из Вестерос, още в трудните за търговците години. Уважаван заради честността си и прозрачността при сделките му, бил един от доверените представители на Желязната банка на Браавос. Държал на доверието и бил стриктен в сметките си, не си позволявал своеволия, а и бизнесът му процъфтявал, за да рискува добрата позиция, която имал. Семейството му също било пример за обществото. Съпругата му била от господарско семейство от Юнкай, а двете му деца били добре възпитани. Синът му, пет години по-голям от Елейн, от малък имал страст към оръжията. Благодарение на учителя си, станал виртуоз с меча и именно това предначертало пътя му и се присъединил към кралската армия на Браавос. Тъй като бил единсвен син, решението му не било прието с радост от баща му, който се надявал един ден да поеме бизеса му и мястото му в Желязната банка.
Елейн се превърнала в единствената възможност някой да продължи делото му.
Била схватлива, интелигентна и възприемала бързо.
След смъртта му била научила достатъчно. За бизенса, за това как да търгува успешно, за банката. Уважението към покойния й баща й осигурил мястото, което заемал. Виждали в нея честността му и твърдата му ръка, без никой да подозира, че отвъд повърхността се криеше повече. Криеше се силата на една жена, която беше разбрала, че притежава такава. Но никой не знаеше колко точно коварна можеше да бъде подобна жена.
Елейн винаги изглеждаше безупречно. Ненатрапващо надменният й поглед прилягаше на осанката й, която гордо носеше. Окичена с бижута и облечена в най-изящните платове от далечни земи, не се страхуваше да показва това да има, знаейки, че всичко от главата до петите й беше заслужено. През четирите години след смъртта на баща й, Елейн успешно бе развила бизнеса, който й бе поверен.
Кой би предположил, че тази дама се превръщаше в коренно различен човек, щом нощта настъпеше? Огненочервената й перука кореспондираше с ярката маска, която скриваше лицето на Лейди Здрач. Никой не знаеше името й, дори момичетата, които работеха за нея. Но настъпеше ли здрач, тя винаги се появявала, за да дърпа конците на бордея си. Много истории се носеха за нея и самоличността й, която Лейди Здрач упорито отказваше да разкрие. Беше свикнала да чува за себе си различни слухове. Беше аристократка, беше вещица, беше всякаква в хорските думи. Единствената истина беше, че тя бе свободна да бъде всичко, което поиска.