Alias : Rhaenys the Dragon
Titles : Lady of Dragonstone
Queen of Westeros)
Family : Queen Visenya Targaryen
King Aegon Targaryen
Heirs : Prince Aenys I Targaryen
Royal House : Targaryen

Рейнис беше красива жена със сребристо-златиста коса, която пазеше дълга и носеше свободна, лилави очи и стройно тяло.

Ренис беше добросърдечна, грациозна, игрива, любопитна, импулсивна и отдадена на полети на фантазия, с палав аспект на нейната личност. Тя обичаше музиката, танците и поезията. Ренис обичаше да лети още повече; беше казано, че тя е прекарвала повече време в полет върху своя дракон Мераксес, отколкото брат й и сестра й заедно.

Кралица Ренис Таргариен беше най -малката сестра на крал Егон I Таргариен, първият лорд на Седемте кралства. И тя, и по -голямата й сестра Висения бяха женени за Егон и се говореше, че тя е любимката на Егон. Чрез сина й с Егон, Енис I, линията на драконите продължава.
Ренис е родена на остров Драконов камък от Ерион Таргариен, лорд на Драконовия камък, и съпругата му, лейди Валена Веларион. Тя имаше двама по -големи брат и сестра: Висения и Егон. Въпреки че според валирийските брачни обичаи се очакваше Егон да се ожени за най -голямата му сестра Висения, той взе двете си сестри за жени. Хората твърдяха, че Егон се е оженил за Висеня по служба, а за Ренис от желание. Преди сватбата си Ренис става драконов ездач, след като се свърза с дракона Мераксес.
Завоеванието
Когато започва завладяването на Седемте кралства от Егон, Ренис тръгва заедно с брат си и сестра си от Драконов камък. Докато Егон започва изграждането на Егонфорт, Ренис лети на Мераксес за Росби, който се предава мирно. След като е завладял дузина домове, Егон е коронован за крал. Рейнис, сега кралица, го приветства като „Егон, първи от името му, крал на целия Вестерос и щит на народа си“, след като Висения поставя валирийски стоманен кръг на главата на Егон.
Ренис водела преговорите с владетелите на останалите земи и когато се виждало, че няма да се предадат толкова лесно започвала война. Но една от тези войни довела и до нейният край. Или поне така мислели всички. Лицето й било обезобразено, тялото в рани, а духът й сломен.