Хенри Старк беше много по-различен от братовчедите си. Много по-безразсъден, със свободен дух и един от най-добрите рицари на Уестерос. Той познаваше живота по съвсем различен начин и го изживяваше с цената на всичко.
Още на дванадесет години беше започнал да пътува из Уестерос, а понякога взимаше по-малката си сестра със себе си, въпреки думите на майка му, че подобен живот не е подходящ за една дама. Самият той се отличаваше от Старк с топлата си усмивка и весел нрав, но в същото време бе изключително горделив, а ръцете му бяха изцапани с кръвта на много хора - заслужили, и не чак толкова, наказание.
В случаите когато оставаше у дома, можеше често да се чуе да казва, че замъкът в Уинтърфел му е тесен и не може да го задържи. Единственото, което го караше да се застои на едно място бяха турнирите, които той печелеше с лекота.
Но щом останеше сам, усмивката му биваше изтрита. Само тогава той показваше истинските си емоции, които бяха много по-дълбоки, отколкото някой можеше да предположи. Майка му се обръщаше към него като към най-голямото си разочарование. "Старк не са безразсъдни глупаци. Не се дръж като такъв." често кънтеше в ушите му като тъжна песен, но все още не беше готов да промени начина си на живот. Не се задържаше на едно място достатъчно дълго, за да се влюби, нито позволяваше да стане дума за уреден брак. Неговата любов бяха приключенията и свободата.