leana alyssa velaryon

Тя бе две коренно различни личностни в една. Но не тук изобщо не ставаше въпрос за раздвоение на личността или някакъв друг вид психични проблеми. Не тук беше нещо съвсем различно. Нещо много по-опасно от лудостта. Русокоската беше много добър манитулатор. Изглеждаше като неземен ангел с тези свои дълги и буйни руси коси и невероятни сини очи, в които спокойно можеше да се изгубиш, и прекрасна лъжлива, мила усмивка, но под красивата си външност криеше истински демон, който е по-добре никога да не срещаш, или ако го сториш ще искаш да се отървеш по-бързо и да избягаш колкото се може по-надалеч. Можеше да бъде най-голямото ти щастие и най-голямото нещастие. Най-добрият ти приятел и най-злият ти враг. Най-милото, същество, раждано някога на тази Вселена и най-мразещият и завистлив човек, който някога сте виждали. Най-чистият и най-злобният човек. Човек, пред който ти се искра да разкриеш душата си и всяка своя най-пазена тайна и този, който ще я използва по всеки възможен начин срещу теб, само за да те нарани.
„Най-белият” и „най-черният” човек.
Използваше своята външност, напомняща за едно наивно и мило момиче, което би харесвало всички и всичко, което сигурно е по-чисто и от утринна роса, за да заблуждава всеки, който по някакъв повод се е докоснал до нея. Но това за нейно огромно съжаление не продължаваше вечно, колкото и да `и се искаше и рано или късно маската `и падаше. И „красивият `и идеализиран” образ се разбиваше на пух и прах. Тогава на преден план излизаше истинската Леана Алиса Веларион, искаща да има всичко, което другите имат, независимо дали `и трябва или не и колко е важно за останалите.
Тя просто трябваше да го има. Искаше всичко само и единствено за себе си, и беше готова да си го вземе, колкото и трудно да беше и през когото и да трябваше да премине. И най-жалкото беше че всеки път, когато „откраднеше” нещо от някого, то вече не `и се струваше толкова хубаво и вече не го искаше, но въпреки това се радваше на поредната си победа, макар и с всяка следваща да оставаше все по-самотна, защото почти нямаше приятели, а дори и малкото,които имаше в момента скоро щяха да я напуснат, просто защото беше нетърпима и твърде коварна. А за някаква истинска любов дори не можеше да става и на въпрос. На дали изобщо някога щеше да се намери някой, някъде из дълбоката Вселена, който да е способен да я обича и да бъде завинаги с нея, освен по принуда или ако не е твърде заблуден от любов по нея или по връзките в обществото, което биха му донесли нейните роднини.
Тя не беше виновна, за това в което я бяха превърнали. Ако не бяха изпълнили сърцето `и със завист и лукавост, вместо с любов и грижовност. Тези чувства винаги `и бяха липсвали, още от времето, когато беше просто едно малко и красиво детенце, което имаше нужда преди всичко да получи всичко което иска и то на момента. А желанието `и да има нещата, които родителите `и не `и даваха се увеличаваше с всяка следваща минута и накрая стана толкова силно, че запълни цялото `и съществуване и в момента беше единственото нещо, което я правеше щастлива и дори я поддържаше жива. Както и увлечението по всичко свързано с магиите и ритуалите, на които тайно се отдаваше по най-различни начини покрай познанството си с една от червените жрици.