Тъгата променя и има собствени свои метаморфози. Понякога прави хората нежни и чупливи, а друг път - сурови и огнени. Ерис бе малко и сладко дете, с чуплива шоколадова коса и топли очи, които твърде често се пълнеха с яростни сълзи. Бузите ѝ поаленяваха, а малките ѝ ръце се стискаха в бели юмручета, точно както в деня, щом се изправи пред златокосия лорд от Ашфорд. Знаеше, че това бе баща ѝ и причината ѝ да няма име като на останалите деца, а само и единствено "Флауърз". Наричаха ги "копелета" и се намираха в лимбото между простолюдието и аристокрацията, без да принадлежат към когото и да е било. Твърде профанна за баща си, твърде мразена от съседите. Може би трябваше да е възхитена от къдриците му, светлите очи и липсата на каквато и да е било прилика с нея самата, но искаше да забие малкото си юмруче в перфектния му нос. Бе едва на четири, но усещаше колко студен бе мъжа, подозираше, че чувствата бяха взаимни. Не се зарадва на дъщеря си, а единствено констатира присъствието си в залата окъпана със златна светлина. Тя бе просто грешка, при това една от многото.
Когато бе на шест майка ѝ се омъжи за мъжа, който бе стоял няколко крачки зад владетеля в онзи паметен ден. Вярваше им, че наистина се обичаха и често ги гледаше как танцуват заедно, сякаш изгубени в погледите си, а не самия ритъм. Съветникът на лорда бе по-възрастен от майката на Ерис, но въпреки това бе топъл, внимателен, станал мекушав с годините, които оставяха сребърни нишки в косите му. Учеше ги да четат, образоваше ги, правеше много повече от това, което се очакваше от един мъж. Не можеше да има свои деца, за това Ерис стана Пайър - име, което носеше с гордост. Това значеше, че вече не е част от Тайрел, но не ѝ липсваше неутралната фамилия. Най-накрая имаше татко, който ѝ подаряваше дебели книги, а и я учеше на фехтовка.
Около десетата си годишнина Ерис знаеше, че семейството ѝ не бе като всички останали, при това не заради родовото им положение. Майките на останалите ѝ връстници не можеха дори да четат, а нейната пишеше писма, криеше свитъци под дюшеците. Родителите ѝ бяха т.нар. "интелигенция", уважавани и добре познавани хора. Не коментираха цените на студения хляб, а обсъждаха положението на звездите, астрономическите зависимости и потенциали. Чувстваше се специална за пръв път в живота си, докато отново не се завърна към масовката, този път изгубила и името "Флауърз".
Родителите ѝ бяха уличени в бъдещ заговор срещу лорда на Ашфорд и екзекутирани, а Ерис бе изпратена в дом за сираци. Там не се застоя твърде дълго, но не по хубавия начин. Няколко от момичетата биват продадени в публичен дом - твърде позната практика по тези ширини. Ерис не обича да разказва за този период от живота си, макар гордо устните ѝ все още да блестят в характерния за куртизанките ален цвят. Подхваща историята си отново от една паметна нощ, в която ножът ѝ се озовава право в гърлото на поредния клиент, лъхащ на ейл и евтина гозба. Кръвта по пръстите ѝ донесе неописуем адреналин, каращ я да избяга от публичния дом, за да се озове в първия акостирал кораб. Така започват и историите за момиче с бурни като вълните коси, карминени устни и нож пристегнат на бедрото, което от три години не е познало брега.