Случайно долови мъжките гласове в подземието. Първоначално смяташе да ги игнорира и продължи по пътя си, но разпаления разговор и честото споменаване на името на съпруга ѝ, я накараха да се заслуша. Скри се в сянката на близката стена, за да чуе тайна, която не ѝ принадлежеше. Тайна, която я ужаси, но и даде надежда за спасение.
Историята за бедното девойче от Дорн блестеше като приказка в началото на запознанството ѝ с Хектор Хайтауър, но само за малко. Бързо се превърна в мрачна история, която разкриваше, че животът е много по-страшен от мизерните, но топли нощи на юг.
Ясмин се омъжи, за да бъде богата. От малко момиче беше взела това решение и се потруди усилено, за да го превърне в реалност. Страхът от последствията не я прогони. Не избяга, а можеше да го стори преди сватбата. Истината я принуди да вземе бързи решения, за да предпази себе си, но и да получи желаното. Не знаеше дали е късметлийка, но някак се справи с бърза мисъл, много хитрост и уменията си, които с времето разви. Продължаваше така и до ден днешен. Сега отново трябваше да направи избор – да мълчи или да говори. Избра да мълчи.
Не беше глупачка, че да не вземе мерки за собствената си безопасност. Трябваше да подготви всичко предварително. Имаше малко власт над съпруга си, но я използваше умело, когато нямаше друг начин за справяне с дадена ситуация. Малко от вълшебните ѝ отвари също свършиха своята част от плана. Новото завещание щеше да ѝ осигури сигурност, която от своя страна позволяваше да живее живота си без да се страхува за него. Издействаше си свободата си. Не децата му щяха да контролират нея. Тя щеше да контролира тях и всичко останало, което им принадлежеше.
Отлепи гръб от стената и лицето ѝ се показа на светлината от свещта. Стискаше зъби от изненадващата промяна в плана, която почти не унищожи хладнокръвието ѝ. Подаде ръка на компаньонката си и я изчака да се надигне от леглото.. Сините по китките ѝ почти не си личаха, но винаги принуждаваха Ясмин да притваря клепачи за миг. На сутринта щеше да изрисува върху своята с грим всяка една, останала по кожата на слугинята. Истинските щеше да заличи от нея. Двете играеха опасна и болезнена игра, но такава беше цената на спасението. Другата жена повдигна длан и помоли за малко почивка. Изнервената господарка не можеше да чака. Не и когато всичко беше толкова рисковано. Излезе бързо от покоите на съпруга си и се погрижи да задейства следващата част от плана си. Трябваше да има алиби. Нея първа щяха да заподозрат и обвинят. От самото начало я наричаха „вещица“, така че трябваше да премахне всякакво подозрение от себе си. На думите ѝ нямаше да повярват, макар и да беше невинна. Доказателствата щяха да я предпазят и тя си ги беше осигурила.
Помнеше писъците и тежките стъпки на стражата. Самата тя тичаше по коридора към покоите на съпруга си. Изблъска събралото се множество от вратата и влезе в стаята. Гледката я преследваше в кошмарите ѝ. На окървавеното легло нямаше един труп, а два.