Unbroken

wicked story

Шаникуа Сантагар, единствено копеле и единствена дъщеря на Симон Сантагар. Родена под жаркото слънце на Дорн, Шаникуа не бе изтеглила късметлийската клечка. Макар и дъщеря на елитна жрица на любовта и васал на Мартел, Шаникуа  имаше ужасно детство. Когато жрицата на любовта я родила я оставила пред входната врата на Симон и Силва Сантагар с писмо, отправено към мъжа. Това е плодът на нашите срещи. Грижи се за нея.
Силва знаела, че мъжът й ходи по жени, но не е и очаквала, че някоя от тях ще се появи и ще остави на нея да гледа копелето на разюздения си съпруг. Неколкократно Силва му бе повтаряла, че те не са като другите васали - нямат бойната мощ, нямат особен терен, в който да произвеждат, нямат дори и достатъчно хора, за да са достатъчно заможни, че да подсигурят бъдещето на повече от едно дете. А сега, освен за първородният им син, трябваше да се грижат и за една грешка.
С годините, Шаникуа израсна с думите и мисълта, че е никоя. Бе третирана като робиня. А когато навърши петнадесет годишна възраст бе продадена на непознат мъж. Може би това бе нейното спасение. Да, но не. 5 години бе системно изнасилвана, с един скрит аборт и раждане на близнаци. Чувстваше се омерзена, слаба. Мразеше живота и хулеше боговете за съдбата, която й бяха отредили. Пред "съпруга" си и неговите приятели тя бе непоклатима, не позволяваше емоцията да вземе превес. Лицето й бе каменно, но когато останеше сама - рухваше.
Не осъзна как, но в един момент чашата преля и тя уби мизерника, който я бе купил. Бе време за отмъщение. Шаникуа повече никога нямаше да показва слабост. Щеше да превърне живота на бившето си семейство в АД.