Дарън Грейджой бе израснал както и останалите деца на лорд Грейджой - не бе усетил бащина любов или кой знае каква загриженост, но това единствено го бе мотивирало. Не живееше, за да се доказва пред баща си, а пред света. Мислеше мащабно, искаше да бъде запомнен. Обстоятелствата се бяха стекли благоприятно за него - наследниците на Викон кръстосваха моретата, докато Дарън бе избрал да се задържи в Пайк, бавно и упорито показвайки, че може да бъде следващият лорд на Железните острови. С годините, докато Викон не ставаше по-млад, синът му поучи командването над част от флотата. Съдбата му изпрати няколко морски битки на пътя, в които се бе представил завидно добре, печелейки одобрението и на хората на Железните острови. Дарън бе стратег, което го правеше и отличен капитан. Рядко действаше лекомислено и дори често да изглеждаше сериозен, под повърността все още бе буря от младежки емоции, които се стремеше да контролира. Макар да бе още млад, Викон му довери флотата на Грейджой, а бъдещето му изглеждаше блестящо.