Да си от знатно семейство не винаги беше най-доброто, което можеше да ти поднесе съдбата и Арабела добре знаеше това. Прекрасно познавайки златната клетка, която бе построил баща й и бъдещото начертано без нейното съгласие. Бъдеще, което тя открито отказваше да следва бунтувайки се срещу всичко което й се налагаше да прави. Въпреки, че беше дяволски добра в него и не можеше да го отрече, ала реверансите, бродирането или баловете не бяха нещата които искаше да присъстват в ежедневието й. За това и често правеше онова което искаше тренираше или пък бягаше от дома си само и само да е малко сама и свободна. Ала свободата й не траеше вечно и баща й често успяваше да я върне, но с всеки следващ опит откриването й бе все по-трудно. За това и след последното й бягство я заключи в дома им, насочвайки дата за сватбата й с непознат за нея мъж. Алекс не желаеше този брак, нямаше да се съгласи с него и не го и правеше, открито отказваше да стори желаното от баща си, но той бе категоричен. В нощта преди венчавката Бела не издържа повече, този затвор нямаше да го издържи до края на живота си. За това въпреки шанса да си счупи нещо тя скочи от прозореца на стаята си, взимайки със себе си тайно купеният й меч, обличайки се така че повече да прилича на разбойничка отколкото на знатна дама и изчезна в нощта. Родителите й повече не я и видяха, сватбата пропадна, а самата тя скиташе из земите на Ланистър в търсене на свобода и щастие.