Anthor “Thor” Baratheon

20 y.o


Трети син в рода Баратеон, Антор Баратеон беше заченат по абсолютна случайност, при наличие на двама други сина. Тоест, родът си имаше и наследник, и заместник, и като цяло трети син изобщо не беше нужен. Но, за добро или зло, бе наличен, и като най-малък, бе подобаващо разглезен и оставен на произвола на съдбата.

В някои отношения, Антор идеално въплъщаваше семейния девиз „Наша е яростта“. С настроения, сменящи се по-бързо от посоката на вятъра в Бурен край, и гняв, който можеше да бъде също толкова разрушителен, колкото тамошните бури и вълните на морето.  Беше невероятен с оръжие в ръка, може би най-добрият след баща си - онази безпричинна, сляпа ярост, която течеше във вените му, се канализираше много добре във военната подготовка. Но тъй като му липсваше школовката на по-големите му братя, Антор бе ужасен стратег.

Обратната страна на гнева беше страстта му към виното и плътта, разбира се, и от двете Антор си вземаше по много.
Относително безгрижен живот, не мислите ли?

И после брат му умря. Просто ей така, млад и зелен. Трагично, разбира се, но тъй като беше вторият по ред, а наследникът си стоеше жив и здрав, последиците в политически план не бяха толкова големи. Само разпадането на някой и друг уреден брак, и загубата на един много почтен рицар и страхотен дипломат. В замъка плъзнаха мълви, че Антор е поръчал смъртта на брат си, за да го измести, но това бяха пълни глупости – той нямаше подобни амбиции, а и обичаше семейството си повече от всичко на света. Би убил за тях. Би умрял за тях.

И изведнъж, заедно със скръбта за починалия, на плещите на младия, безразсъден Тор се стовари едно огромно бреме, за което той изобщо не бе подготвен. От нищото, това момче, което двадесет години от живота си бе живяло с мисълта, че единственото, което ще управлява, е малък замък в Бурните земи, бе хвърлено в голямата игра. Обувките, които имаше да запълни, бяха големи, а Антор се чувстваше толкова малък… Но никога, за нищо на света, нямаше да го покаже. Все пак бе в едно море,пълно с акули, които само чакаха да надушат неговата слабост...