Беше сурова зима, когато силният плач на новороденото момченце огласи стаята. После последва тишина, която накара Даяна Дейн да изтръпне. Придворните дами продължаваха да й повтарят да напъва, но силите й я напускаха. Второто момче нямаше пулс, а малкото му сърчице не биеше. Майстерът не изгуби време и остави близнаците едно до друго, докато се опитваше да спаси по-малкият, Ронард. Маркъс бе протегнал ръчичката си и докосваше тази на братчето си, сякаш за да му вдъхне кураж. Няколко дълги секунди по-късно, Ронард също проплака.
Детството им, ако можеше да се нарече така, бе преминало в непрестанни състезания кой е по-добър стрелец, кой е по-ловък с меча, чий улов е по-богат. Бяха съперници и за трона, който един ден някой от тях щеше да наследи. Бяха съперници и за званието Мечът на утрото, защото и двамата бяха твърдо решени да притежават Зора. Връзката между близнаците беше особена. Бяха най-големите си врагове, но и най-близките си приятели. Никой не притежаваше силата да убие другия, независимо колко целеустремени бяха в амбициите си.